Dec 28, 2019, 11:16 PM

Изсъхналата роза

  Poetry » Other
755 0 1

                                                         Изсъхналата роза

 

 

Изсъхна червената роза,няма я вече,

но ти си там до мама,от мен далече.

Красива алена роза,аз и подарих,

на майка ти тогава сълзата си не скрих.

 

За първи път те видях с цвете в ръка,

за майка ти ,когато те показа с усмивка!

Едно бебче,малко човече тогава аз  видях,

моето малко момче ,за теб аз мечтах!

 

Сега вече си голямо мое мило момче,

имаш си голям брат и  сестричка,дете!

Заедно всички вие изпълвате моето сърце,

с обич и радост,вие сте моето съкровище!

 

Изсъхналата роза за жалост няма я вече,

остана само спомена за някога,любовта!

Сега сте моите малки пораснали деца,

подарявайте на любимата жена цветя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...