Изсъхналата роза
Изсъхналата роза
Изсъхна червената роза,няма я вече,
но ти си там до мама,от мен далече.
Красива алена роза,аз и подарих,
на майка ти тогава сълзата си не скрих.
За първи път те видях с цвете в ръка,
за майка ти ,когато те показа с усмивка!
Едно бебче,малко човече тогава аз видях,
моето малко момче ,за теб аз мечтах!
Сега вече си голямо мое мило момче,
имаш си голям брат и сестричка,дете!
Заедно всички вие изпълвате моето сърце,
с обич и радост,вие сте моето съкровище!
Изсъхналата роза за жалост няма я вече,
остана само спомена за някога,любовта!
Сега сте моите малки пораснали деца,
подарявайте на любимата жена цветя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени