14 sept 2013, 18:40

Извикай ме

975 0 1

 

Извикай ме със шепот на вълната морска,
или ме изкрещи със бурите прокъртващи.
При себе си вземи ме, да съм ти утеха,
когато ти залипсвам в небивалите сънища.

Извикай ме безгласен - вик пустинен.
Поискай ме със мисъл или с буднала мечта.
Не знаеш ли, че тази вечер си ми нужен,
като оазис сред пустиня, като живата вода.

Така си ми залисвал и те чакам чакам още,
че хукнала бих и през девет планини,
защото някога сърцето ми се врече,
на теб, ако в десетата ме чакаш с обич ти.

На прага на душата ми заставал ли си?
Мечтал ли си ме, бил ли си без мен самотен?
И да те няма, измислям те от сънищата си,
а ти извикай ме, дори да си мираж пустинен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...