Sep 14, 2013, 6:40 PM

Извикай ме

  Poetry » Love
967 0 1

 

Извикай ме със шепот на вълната морска,
или ме изкрещи със бурите прокъртващи.
При себе си вземи ме, да съм ти утеха,
когато ти залипсвам в небивалите сънища.

Извикай ме безгласен - вик пустинен.
Поискай ме със мисъл или с буднала мечта.
Не знаеш ли, че тази вечер си ми нужен,
като оазис сред пустиня, като живата вода.

Така си ми залисвал и те чакам чакам още,
че хукнала бих и през девет планини,
защото някога сърцето ми се врече,
на теб, ако в десетата ме чакаш с обич ти.

На прага на душата ми заставал ли си?
Мечтал ли си ме, бил ли си без мен самотен?
И да те няма, измислям те от сънищата си,
а ти извикай ме, дори да си мираж пустинен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...