14 сент. 2013 г., 18:40

Извикай ме

974 0 1

 

Извикай ме със шепот на вълната морска,
или ме изкрещи със бурите прокъртващи.
При себе си вземи ме, да съм ти утеха,
когато ти залипсвам в небивалите сънища.

Извикай ме безгласен - вик пустинен.
Поискай ме със мисъл или с буднала мечта.
Не знаеш ли, че тази вечер си ми нужен,
като оазис сред пустиня, като живата вода.

Така си ми залисвал и те чакам чакам още,
че хукнала бих и през девет планини,
защото някога сърцето ми се врече,
на теб, ако в десетата ме чакаш с обич ти.

На прага на душата ми заставал ли си?
Мечтал ли си ме, бил ли си без мен самотен?
И да те няма, измислям те от сънищата си,
а ти извикай ме, дори да си мираж пустинен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...