2 jul 2009, 11:25

Извор 

  Poesía
683 0 7

Извор

 

Ти питаш ме защо съм жаден.

Защото сухо съм живял

във свят, от хората попарен,

в дълбок безсмислен карнавал.

 

Защо аз пия толко' жадно?

Представяш ли си някой ден,

че извора ми ще пресъхне,

дълбоко вътре във мен.

 

А вдъхновението ще секне,

скръстило ръце

и ехото му ще отекне

в изпразненото ми сърце.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прав си, Ангеле! Обективно погледнато- светът е един, но всеки го вижда по различен начин! Красотата е И вътре в нас! Поздрав сърдечен!
  • Там където е текло, пак ще тече... вдъхновение...
    Поздравления за мъдростта, Борисе!
    А душата щом открие другия, по красив свят - какво по-хубаво от това!
  • Благодаря ти, скъпа Стел...
    във него имаш свой парцел!
  • Ааа... не може да е празно!!! Убедила съм се в необятността му! Поздрав!
  • Прекрасно!!!
  • Този вътрешен извор извира докато се грижим за него.

    ...и жаждата, в сърцето сгушена
    с вода от извора полей -
    настане ли пък дълга суша -
    молебен в стихове излей...

    Поздравления за хубавата творба!!!
  • Желая ти непресъхване, Борис.
Propuestas
: ??:??