Извор
Ти питаш ме защо съм жаден.
Защото сухо съм живял
във свят, от хората попарен,
в дълбок безсмислен карнавал.
Защо аз пия толко' жадно?
Представяш ли си някой ден,
че извора ми ще пресъхне,
дълбоко вътре във мен.
А вдъхновението ще секне,
скръстило ръце
и ехото му ще отекне
в изпразненото ми сърце.
© Борис Борисов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
