Извор
Ти питаш ме защо съм жаден.
Защото сухо съм живял
във свят, от хората попарен,
в дълбок безсмислен карнавал.
Защо аз пия толко' жадно?
Представяш ли си някой ден,
че извора ми ще пресъхне,
дълбоко вътре във мен.
А вдъхновението ще секне,
скръстило ръце
и ехото му ще отекне
в изпразненото ми сърце.
© Борис Борисов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
