Изворът...
Внезапно:
както бликва светлина
във изгрева от слънчевият огън
и както мъж се влюбва във жена,
и както можеш да се отречеш от Бога-
избухва Изворът, шурти вода,
първична, недокосвана от устни
и трябва само да се наведа
пред нея
и на колене да се отпусна,
та с пълни шепи да ти поднеса
вода да пиеш, както за причастие
и да напръскам твоята коса-
да те опази
от зли очи и от нещастия...
... А ти стоиш, прозрачна като звук,
но в изворчето горско отразена:
реална и измислена, събираш тук
загадките на цялата Вселена,
че можеш да зачеваш и без Дух Свети
(триумф на любовта и вечната материя!)
и прегърна ли те, нов Живот ще се роди-
без Богове, легенди и мистерия!...
Коста Качев
© Коста Качев Todos los derechos reservados