29 ene 2014, 9:16

Изворът...

  Poesía » Otra
548 0 0

 

 

Изворът...

 

Внезапно:

както бликва светлина

във изгрева от слънчевият огън

и както мъж се влюбва във жена,

и както можеш да се отречеш от Бога-

 

избухва Изворът, шурти вода,

първична, недокосвана от устни

и трябва само да се наведа

пред нея

и на колене да се отпусна,

 

та с пълни шепи да ти поднеса

вода да пиеш, както за причастие

и да напръскам твоята коса-

да те опази

от зли очи и от нещастия...

 

... А ти стоиш, прозрачна като звук,

но в изворчето горско отразена:

реална и измислена, събираш тук

загадките на цялата Вселена,

 

че можеш да зачеваш и без Дух Свети

(триумф на любовта и вечната материя!)

и прегърна ли те, нов Живот ще се роди-

без Богове, легенди и мистерия!...

 

Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...