Изворът...

Изворът...

Внезапно:

както бликва светлина

във изгрева от слънчевият огън

и както мъж се влюбва във жена,

и както можеш да се отречеш от Бога-

избухва Изворът, шурти вода,

първична, недокосвана от устни

и трябва само да се наведа

пред нея

и на колене да се отпусна,

та с пълни шепи да ти поднеса

вода да пиеш, както за причастие

и да напръскам твоята коса-

да те опази

от зли очи и от нещастия...

... А ти стоиш, прозрачна като звук,

но в изворчето горско отразена:

реална и измислена, събираш тук

загадките на цялата Вселена,

че можеш да зачеваш и без Дух Свети

(триумф на любовта и вечната материя!)

и прегърна ли те, нов Живот ще се роди-

без Богове, легенди и мистерия!...

Коста Качев