29.01.2014 г., 9:16

Изворът...

545 0 0

 

 

Изворът...

 

Внезапно:

както бликва светлина

във изгрева от слънчевият огън

и както мъж се влюбва във жена,

и както можеш да се отречеш от Бога-

 

избухва Изворът, шурти вода,

първична, недокосвана от устни

и трябва само да се наведа

пред нея

и на колене да се отпусна,

 

та с пълни шепи да ти поднеса

вода да пиеш, както за причастие

и да напръскам твоята коса-

да те опази

от зли очи и от нещастия...

 

... А ти стоиш, прозрачна като звук,

но в изворчето горско отразена:

реална и измислена, събираш тук

загадките на цялата Вселена,

 

че можеш да зачеваш и без Дух Свети

(триумф на любовта и вечната материя!)

и прегърна ли те, нов Живот ще се роди-

без Богове, легенди и мистерия!...

 

Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...