29 янв. 2014 г., 09:16

Изворът...

555 0 0

 

 

Изворът...

 

Внезапно:

както бликва светлина

във изгрева от слънчевият огън

и както мъж се влюбва във жена,

и както можеш да се отречеш от Бога-

 

избухва Изворът, шурти вода,

първична, недокосвана от устни

и трябва само да се наведа

пред нея

и на колене да се отпусна,

 

та с пълни шепи да ти поднеса

вода да пиеш, както за причастие

и да напръскам твоята коса-

да те опази

от зли очи и от нещастия...

 

... А ти стоиш, прозрачна като звук,

но в изворчето горско отразена:

реална и измислена, събираш тук

загадките на цялата Вселена,

 

че можеш да зачеваш и без Дух Свети

(триумф на любовта и вечната материя!)

и прегърна ли те, нов Живот ще се роди-

без Богове, легенди и мистерия!...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...