26 sept 2017, 13:36

Изворът на вечна светлина… 

  Poesía » Filosófica
5.0 / 5
384 2 5
Изворът на вечна светлина…
Прибира ме във себе си мига,
във ритъма му пак се разклонявам,
сред мислите си вятърна летя,
и думите във нежност претворявам.
Събират се небетата във мен,
разчупват свойта огнена окръжност,
духът ми от безкрая озарен,
се стича във човешката ми същност.
По пръстите ми тича есента,
бездумна в капилярите попива,
сред нейната вълшебна тишина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »