Изворът на вечна светлина…
Изворът на вечна светлина…
Прибира ме във себе си мига,
във ритъма му пак се разклонявам,
сред мислите си вятърна летя,
и думите във нежност претворявам.
Събират се небетата във мен,
разчупват свойта огнена окръжност,
духът ми от безкрая озарен,
се стича във човешката ми същност.
По пръстите ми тича есента,
бездумна в капилярите попива,
сред нейната вълшебна тишина,
едно момче ме прави пак щастлива.
Спокоен е красивият ми бряг,
във пясъка съм скрила лъч надежда,
забавила съм слънчевия бяг,
в следите ми просторът се оглежда.
Аз знам, ще оцелее любовта,
ще преболеят старите ни рани,
а изворът на вечна светлина,
мечтите ни ще сбъдне разлюляни.
25.09.2017г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
