Melanie (Елица Георгиева)
157 337
26 сент. 2017 г., 13:36

Изворът на вечна светлина… 

  Поэзия » Философская
300 2 5

Изворът на вечна светлина…

 

Прибира ме във себе си мига,
във ритъма му пак се разклонявам,
сред мислите си вятърна летя,
и думите във нежност претворявам.

 

Събират се небетата във мен,
разчупват свойта огнена окръжност,
духът ми от безкрая озарен,
се стича във човешката ми същност.

 

По пръстите ми тича есента,
бездумна в капилярите попива,
сред нейната вълшебна тишина,
едно момче ме прави пак щастлива.

 

Спокоен е красивият ми бряг,
във пясъка съм скрила лъч надежда,
забавила съм слънчевия бяг,
в следите ми просторът се оглежда.

 

Аз знам, ще оцелее любовта,
ще преболеят старите ни рани,
а изворът на вечна светлина,
мечтите ни ще сбъдне разлюляни.

 

25.09.2017г.
Елица

© Елица Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??