26.09.2017 г., 13:36 ч.

Изворът на вечна светлина… 

  Поезия » Философска
381 2 5
Изворът на вечна светлина…
Прибира ме във себе си мига,
във ритъма му пак се разклонявам,
сред мислите си вятърна летя,
и думите във нежност претворявам.
Събират се небетата във мен,
разчупват свойта огнена окръжност,
духът ми от безкрая озарен,
се стича във човешката ми същност.
По пръстите ми тича есента,
бездумна в капилярите попива,
сред нейната вълшебна тишина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??