Изворът на вечна светлина…
Прибира ме във себе си мига,
във ритъма му пак се разклонявам,
сред мислите си вятърна летя,
и думите във нежност претворявам.
Събират се небетата във мен,
разчупват свойта огнена окръжност,
духът ми от безкрая озарен,
се стича във човешката ми същност.
По пръстите ми тича есента,
бездумна в капилярите попива,
сред нейната вълшебна тишина, ...