15 feb 2007, 21:47

Извън обхват

  Poesía
882 0 9

 

 

 

 

Каквото трябваше да кажа - казах,

и няма връщане назад,

от обръча ти невредим излязах,

не съм ти вече във обхват.

 

 

Каквото трябваше да сторя - сторих,

оставих те където във началото си беше,

изстрадани и стари грешки не повторих,

и някак си за теб не ме болеше.

 

 

Каквото трябваше да стане - стана,

не очаквах даже вял, прощален поглед,

всеки своя път смълчан си хвана,

и чак тогаз настъпи пролет.

 

 

Каквото трябваше да мине - мина,

и болката и крокодилските сълзи,

живота си под мишница си вземам,

тук всичко свърши, а на мен напред ми се върви.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...