15 февр. 2007 г., 21:47

Извън обхват

877 0 9

 

 

 

 

Каквото трябваше да кажа - казах,

и няма връщане назад,

от обръча ти невредим излязах,

не съм ти вече във обхват.

 

 

Каквото трябваше да сторя - сторих,

оставих те където във началото си беше,

изстрадани и стари грешки не повторих,

и някак си за теб не ме болеше.

 

 

Каквото трябваше да стане - стана,

не очаквах даже вял, прощален поглед,

всеки своя път смълчан си хвана,

и чак тогаз настъпи пролет.

 

 

Каквото трябваше да мине - мина,

и болката и крокодилските сълзи,

живота си под мишница си вземам,

тук всичко свърши, а на мен напред ми се върви.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...