Feb 15, 2007, 9:47 PM

Извън обхват

  Poetry
875 0 9

 

 

 

 

Каквото трябваше да кажа - казах,

и няма връщане назад,

от обръча ти невредим излязах,

не съм ти вече във обхват.

 

 

Каквото трябваше да сторя - сторих,

оставих те където във началото си беше,

изстрадани и стари грешки не повторих,

и някак си за теб не ме болеше.

 

 

Каквото трябваше да стане - стана,

не очаквах даже вял, прощален поглед,

всеки своя път смълчан си хвана,

и чак тогаз настъпи пролет.

 

 

Каквото трябваше да мине - мина,

и болката и крокодилските сълзи,

живота си под мишница си вземам,

тук всичко свърши, а на мен напред ми се върви.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...