Feb 15, 2007, 9:47 PM

Извън обхват

  Poetry
880 0 9

 

 

 

 

Каквото трябваше да кажа - казах,

и няма връщане назад,

от обръча ти невредим излязах,

не съм ти вече във обхват.

 

 

Каквото трябваше да сторя - сторих,

оставих те където във началото си беше,

изстрадани и стари грешки не повторих,

и някак си за теб не ме болеше.

 

 

Каквото трябваше да стане - стана,

не очаквах даже вял, прощален поглед,

всеки своя път смълчан си хвана,

и чак тогаз настъпи пролет.

 

 

Каквото трябваше да мине - мина,

и болката и крокодилските сълзи,

живота си под мишница си вземам,

тук всичко свърши, а на мен напред ми се върви.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...