15.02.2007 г., 21:47

Извън обхват

879 0 9

 

 

 

 

Каквото трябваше да кажа - казах,

и няма връщане назад,

от обръча ти невредим излязах,

не съм ти вече във обхват.

 

 

Каквото трябваше да сторя - сторих,

оставих те където във началото си беше,

изстрадани и стари грешки не повторих,

и някак си за теб не ме болеше.

 

 

Каквото трябваше да стане - стана,

не очаквах даже вял, прощален поглед,

всеки своя път смълчан си хвана,

и чак тогаз настъпи пролет.

 

 

Каквото трябваше да мине - мина,

и болката и крокодилските сълзи,

живота си под мишница си вземам,

тук всичко свърши, а на мен напред ми се върви.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...