26 mar 2009, 21:15  

Жабешката кожа

  Poesía » Otra
1.1K 0 20
Разпознах те по кожата, дето виси на ръждясал пирон над огнището - от бакърен шагрен, на дълбоки резки, и с ефекти, по-черни от нищото.   Омагьосан жабок - моят жлеб или длаб (как преметна опашка съдбата ми!?). Чаша леден шербет след горчивия хап бе наградата за самотата ми.   Запристигаха в дар сладкодумни кервани, стари приказки идваха в двора ми. За хилядата нощи поисках в замяна само тази - към тебе отворена.   Не посегнах към кожата даже наум. Не посмях да я хвърля във огъня. Само слушах на думите плавния шум и у тебе попивах оголена.   Беше толкова лесно, без онзи шагрен, да проникна до клетка, чак в костите. За родени без кожа - подобно на мен, бе Великденска ситост след постите.   Чак до снощи проклетата кожа вися, все на оня пирон над огнището. Беше твоя заслуга, че тя изгоря - за какво са ни кожи във нищото?...   Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Днес много исках точно този стих да прочета и затова се опитах с търсачката . Не стана точно тогава, но пък Някой си знае работата и ме доведе при теб (без търсачка).
    И отново се насладих на поезията ти!
  • Еее, разочароващо ли ще бъде ако вметна, че Кошчейщината в конкретния случай едва ли има смисъл изобщо да съществува макар и в концептуална форма? Пък и аз, хм, нямах намерение да ти свалям кожата, рокерията или нещо трето (по-желано), да кажеш.
  • Рег, мъж като е-да му проснеш кожата е разбираемо, ама от жабок може пък да излезе и принц, кой знае?!Зем.
  • Почти винаги си те оставям за десерт, харесва ми. Някак оставяш следа, оставяш различни усещания след прочита. Благодаря за удоволствието от сърце!
  • Пак благодаря на всички прочели!
    Зем - май си прав, и е задължително да се целуват всички срещнати жабоци...
    Тома - внимавай с целуването, че жабокът ми на Кощей мяза като ревнува
    Даре, и аз искам по-често да съм на първа, но както се случи - не е загуба голяма, ако почакам.
    майстора - четох стиха на титикака, и там не видях нищо общо с написаното от мен...всеки е свободен да трактува както желае вечните теми...и не харесвам конфликтите! - моля, не ме забърквайте в тях!
    стихът ми е написан на 04.03.09
    http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=105081
    На всички пак благодаря за вниманието!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...