26 mar 2009, 21:15  

Жабешката кожа

  Poesía » Otra
1.1K 0 20
Разпознах те по кожата, дето виси на ръждясал пирон над огнището - от бакърен шагрен, на дълбоки резки, и с ефекти, по-черни от нищото.   Омагьосан жабок - моят жлеб или длаб (как преметна опашка съдбата ми!?). Чаша леден шербет след горчивия хап бе наградата за самотата ми.   Запристигаха в дар сладкодумни кервани, стари приказки идваха в двора ми. За хилядата нощи поисках в замяна само тази - към тебе отворена.   Не посегнах към кожата даже наум. Не посмях да я хвърля във огъня. Само слушах на думите плавния шум и у тебе попивах оголена.   Беше толкова лесно, без онзи шагрен, да проникна до клетка, чак в костите. За родени без кожа - подобно на мен, бе Великденска ситост след постите.   Чак до снощи проклетата кожа вися, все на оня пирон над огнището. Беше твоя заслуга, че тя изгоря - за какво са ни кожи във нищото?...   Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Днес много исках точно този стих да прочета и затова се опитах с търсачката . Не стана точно тогава, но пък Някой си знае работата и ме доведе при теб (без търсачка).
    И отново се насладих на поезията ти!
  • Еее, разочароващо ли ще бъде ако вметна, че Кошчейщината в конкретния случай едва ли има смисъл изобщо да съществува макар и в концептуална форма? Пък и аз, хм, нямах намерение да ти свалям кожата, рокерията или нещо трето (по-желано), да кажеш.
  • Рег, мъж като е-да му проснеш кожата е разбираемо, ама от жабок може пък да излезе и принц, кой знае?!Зем.
  • Почти винаги си те оставям за десерт, харесва ми. Някак оставяш следа, оставяш различни усещания след прочита. Благодаря за удоволствието от сърце!
  • Пак благодаря на всички прочели!
    Зем - май си прав, и е задължително да се целуват всички срещнати жабоци...
    Тома - внимавай с целуването, че жабокът ми на Кощей мяза като ревнува
    Даре, и аз искам по-често да съм на първа, но както се случи - не е загуба голяма, ако почакам.
    майстора - четох стиха на титикака, и там не видях нищо общо с написаното от мен...всеки е свободен да трактува както желае вечните теми...и не харесвам конфликтите! - моля, не ме забърквайте в тях!
    стихът ми е написан на 04.03.09
    http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=105081
    На всички пак благодаря за вниманието!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...