Разпознах те по кожата, дето виси
на ръждясал пирон над огнището -
от бакърен шагрен, на дълбоки резки,
и с ефекти, по-черни от нищото.
Омагьосан жабок - моят жлеб или длаб
(как преметна опашка съдбата ми!?).
Чаша леден шербет след горчивия хап
бе наградата за самотата ми.
Запристигаха в дар сладкодумни кервани,
стари приказки идваха в двора ми.
За хилядата нощи поисках в замяна
само тази - към тебе отворена. ...