Жабешката кожа
1.1K
0
20
Разпознах те по кожата, дето виси
на ръждясал пирон над огнището -
от бакърен шагрен, на дълбоки резки,
и с ефекти, по-черни от нищото.
Омагьосан жабок - моят жлеб или длаб
(как преметна опашка съдбата ми!?).
Чаша леден шербет след горчивия хап
бе наградата за самотата ми.
Запристигаха в дар сладкодумни кервани,
стари приказки идваха в двора ми.
За хилядата нощи поисках в замяна
само тази - към тебе отворена.
Не посегнах към кожата даже наум.
Не посмях да я хвърля във огъня.
Само слушах на думите плавния шум
и у тебе попивах оголена.
Беше толкова лесно, без онзи шагрен,
да проникна до клетка, чак в костите.
За родени без кожа - подобно на мен,
бе Великденска ситост след постите.
Чак до снощи проклетата кожа вися,
все на оня пирон над огнището.
Беше твоя заслуга, че тя изгоря -
за какво са ни кожи във нищото?...
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
