26.03.2009 г., 21:15  

Жабешката кожа

1.1K 0 20
Разпознах те по кожата, дето виси на ръждясал пирон над огнището - от бакърен шагрен, на дълбоки резки, и с ефекти, по-черни от нищото.   Омагьосан жабок - моят жлеб или длаб (как преметна опашка съдбата ми!?). Чаша леден шербет след горчивия хап бе наградата за самотата ми.   Запристигаха в дар сладкодумни кервани, стари приказки идваха в двора ми. За хилядата нощи поисках в замяна само тази - към тебе отворена.   Не посегнах към кожата даже наум. Не посмях да я хвърля във огъня. Само слушах на думите плавния шум и у тебе попивах оголена.   Беше толкова лесно, без онзи шагрен, да проникна до клетка, чак в костите. За родени без кожа - подобно на мен, бе Великденска ситост след постите.   Чак до снощи проклетата кожа вися, все на оня пирон над огнището. Беше твоя заслуга, че тя изгоря - за какво са ни кожи във нищото?...   Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Днес много исках точно този стих да прочета и затова се опитах с търсачката . Не стана точно тогава, но пък Някой си знае работата и ме доведе при теб (без търсачка).
    И отново се насладих на поезията ти!
  • Еее, разочароващо ли ще бъде ако вметна, че Кошчейщината в конкретния случай едва ли има смисъл изобщо да съществува макар и в концептуална форма? Пък и аз, хм, нямах намерение да ти свалям кожата, рокерията или нещо трето (по-желано), да кажеш.
  • Рег, мъж като е-да му проснеш кожата е разбираемо, ама от жабок може пък да излезе и принц, кой знае?!Зем.
  • Почти винаги си те оставям за десерт, харесва ми. Някак оставяш следа, оставяш различни усещания след прочита. Благодаря за удоволствието от сърце!
  • Пак благодаря на всички прочели!
    Зем - май си прав, и е задължително да се целуват всички срещнати жабоци...
    Тома - внимавай с целуването, че жабокът ми на Кощей мяза като ревнува
    Даре, и аз искам по-често да съм на първа, но както се случи - не е загуба голяма, ако почакам.
    майстора - четох стиха на титикака, и там не видях нищо общо с написаното от мен...всеки е свободен да трактува както желае вечните теми...и не харесвам конфликтите! - моля, не ме забърквайте в тях!
    стихът ми е написан на 04.03.09
    http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=105081
    На всички пак благодаря за вниманието!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...