19 jun 2019, 16:54

Жажда за живот

  Poesía » Otra
1.4K 3 5

 

Отивам си по малко... Ден след ден...

Нали така устроен е човекът...

От раждането му е отредено

към залеза си да върви полека...

 

Назад поглеждам. Жалко. Не успях

дърво да посадя, да върже плод...

В любов от рими дишах и живях.

Превърнах в стихове един живот.

 

Наследство не оставям на детето си.

Научих го в живота да цени

приятелство, любов, семейство...

Не всичко се измерва във пари.

 

Не се пестях. Чрез стихове с любов

раздавах се на всички по трошица.

А тази вечна жажда за живот

остава до последно във зениците...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...