Jun 19, 2019, 4:54 PM

Жажда за живот

  Poetry » Other
1.4K 3 5

 

Отивам си по малко... Ден след ден...

Нали така устроен е човекът...

От раждането му е отредено

към залеза си да върви полека...

 

Назад поглеждам. Жалко. Не успях

дърво да посадя, да върже плод...

В любов от рими дишах и живях.

Превърнах в стихове един живот.

 

Наследство не оставям на детето си.

Научих го в живота да цени

приятелство, любов, семейство...

Не всичко се измерва във пари.

 

Не се пестях. Чрез стихове с любов

раздавах се на всички по трошица.

А тази вечна жажда за живот

остава до последно във зениците...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...