Жажда за живот
Отивам си по малко... Ден след ден...
Нали така устроен е човекът...
От раждането му е отредено
към залеза си да върви полека...
Назад поглеждам. Жалко. Не успях
дърво да посадя, да върже плод...
В любов от рими дишах и живях.
Превърнах в стихове един живот.
Наследство не оставям на детето си.
Научих го в живота да цени
приятелство, любов, семейство...
Не всичко се измерва във пари.
Не се пестях. Чрез стихове с любов
раздавах се на всички по трошица.
А тази вечна жажда за живот
остава до последно във зениците...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени
