19.06.2019 г., 16:54 ч.

Жажда за живот 

  Поезия » Друга
882 3 5

 

Отивам си по малко... Ден след ден...

Нали така устроен е човекът...

От раждането му е отредено

към залеза си да върви полека...

 

Назад поглеждам. Жалко. Не успях

дърво да посадя, да върже плод...

В любов от рими дишах и живях.

Превърнах в стихове един живот.

 

Наследство не оставям на детето си.

Научих го в живота да цени

приятелство, любов, семейство...

Не всичко се измерва във пари.

 

Не се пестях. Чрез стихове с любов

раздавах се на всички по трошица.

А тази вечна жажда за живот

остава до последно във зениците...

 

 

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хубаво е
  • Благодаря от сърце, Мариана! Усмихнат ден!
  • Благодаря ви от сърце, Краси и Стойчо! Хубава вечер!!!
  • Нима птиците оставят друг урок на своите голишарчета, освен стремеж за полет?
  • А тази вечна жажда за живот
    остава до последно във зениците... А това е много хубаво. Всички сме на този път, Ваня. Поздрави!
Предложения
: ??:??