Жалба

Poesía » Otra

391 1 3

В Дом за изоставени всекидневно

тъжиш с носле в прозорец прилепено.

Детенце, искам те осиновено,

но на самотник не е позволено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

самин (Венко Василкин)

Митван, няма вече за кога.
Плевел, не може да е весело.
Двамата, аз познавам само себе си и драскам само себе си. На Великден бях поканен от родителите на деца, които понякога обгрижвам в отсъствие на градина и големи; не ме пущат да си ходя, държат ме, настояват да живея у тях, плачат, когато си ходя; общувам почти само с тях, играчка съм им; не е за първи път и не са единствените.

2023-04-18T09:50:24+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

... тъжно

2023-04-18T01:38:55+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Тъжно е човек да е сам! Нека мечтата ти да се сбъдне! Христос Воскресе!

2023-04-16T18:50:47+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0