Жалба

Poesía » Otra

390 1 3

В Дом за изоставени всекидневно

тъжиш с носле в прозорец прилепено.

Детенце, искам те осиновено,

но на самотник не е позволено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

самин (Венко Василкин)

Митван, няма вече за кога.
Плевел, не може да е весело.
Двамата, аз познавам само себе си и драскам само себе си. На Великден бях поканен от родителите на деца, които понякога обгрижвам в отсъствие на градина и големи; не ме пущат да си ходя, държат ме, настояват да живея у тях, плачат, когато си ходя; общувам почти само с тях, играчка съм им; не е за първи път и не са единствените.

2023-04-18T09:50:24+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

... тъжно

2023-04-18T01:38:55+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Тъжно е човек да е сам! Нека мечтата ти да се сбъдне! Христос Воскресе!

2023-04-16T18:50:47+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0