Жалба

Поезия » Друга

393 1 3

В Дом за изоставени всекидневно

тъжиш с носле в прозорец прилепено.

Детенце, искам те осиновено,

но на самотник не е позволено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

самин (Венко Василкин)

Митван, няма вече за кога.
Плевел, не може да е весело.
Двамата, аз познавам само себе си и драскам само себе си. На Великден бях поканен от родителите на деца, които понякога обгрижвам в отсъствие на градина и големи; не ме пущат да си ходя, държат ме, настояват да живея у тях, плачат, когато си ходя; общувам почти само с тях, играчка съм им; не е за първи път и не са единствените.

2023-04-18T09:50:24+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

... тъжно

2023-04-18T01:38:55+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Тъжно е човек да е сам! Нека мечтата ти да се сбъдне! Христос Воскресе!

2023-04-16T18:50:47+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0