16.04.2023 г., 12:23 ч.

Жалба 

  Поезия » Друга
158 1 3

В Дом за изоставени всекидневно

тъжиш с носле в прозорец прилепено.

Детенце, искам те осиновено,

но на самотник не е позволено.

© Венко Василкин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Митван, няма вече за кога.
    Плевел, не може да е весело.
    Двамата, аз познавам само себе си и драскам само себе си. На Великден бях поканен от родителите на деца, които понякога обгрижвам в отсъствие на градина и големи; не ме пущат да си ходя, държат ме, настояват да живея у тях, плачат, когато си ходя; общувам почти само с тях, играчка съм им; не е за първи път и не са единствените.
  • ... тъжно
  • Тъжно е човек да е сам! Нека мечтата ти да се сбъдне! Христос Воскресе!
Предложения
: ??:??