Жалба

Poetry » Other

388 1 3

В Дом за изоставени всекидневно

тъжиш с носле в прозорец прилепено.

Детенце, искам те осиновено,

но на самотник не е позволено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

самин (Венко Василкин)

Митван, няма вече за кога.
Плевел, не може да е весело.
Двамата, аз познавам само себе си и драскам само себе си. На Великден бях поканен от родителите на деца, които понякога обгрижвам в отсъствие на градина и големи; не ме пущат да си ходя, държат ме, настояват да живея у тях, плачат, когато си ходя; общувам почти само с тях, играчка съм им; не е за първи път и не са единствените.

2023-04-18T09:50:24+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

... тъжно

2023-04-18T01:38:55+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Тъжно е човек да е сам! Нека мечтата ти да се сбъдне! Христос Воскресе!

2023-04-16T18:50:47+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0