ЖАЛЕЙКА ПО ЛЯТОТО
Този тих дъждопад от дърветата спящи
шумоли под краката ти в локви златисти
и се ронят от лятото сухи, изящни,
натежали от спомени есенни листи.
И се ронят над теб, и в косите ти падат,
и покриват на дългите зими среброто –
есента ти отива, ти отново си млада,
но изглеждаш притихнала в здрача,
защото
дюлев лист на ревера ти свети в червено,
на ръкава ти – втори, оранжево-златен... ...