Oct 2, 2012, 11:38 AM

Жалейка по лятото

  Poetry
716 0 1

 

ЖАЛЕЙКА ПО ЛЯТОТО

  

Този тих дъждопад от дърветата спящи

шумоли под краката ти в локви златисти

и се ронят от лятото сухи, изящни,

натежали от спомени есенни листи.

 

И се ронят над теб, и в косите ти падат,

и покриват на дългите зими среброто –

есента ти отива, ти отново си млада,

но изглеждаш притихнала в здрача,

защото

дюлев лист на ревера ти свети в червено,

на ръкава ти – втори, оранжево-златен...

...сякаш светла жалейка подир погребение,

златен креп по покойник, току що изпратен.

 

А не е ли така?

И небето проплака

след последното птиче отлитнало ято,

и дъждецът замислен пристъпваше в мрака

след деня-катафалка на мъртвото лято.

 

Ти си цялата в креп и жалейка златиста

– черен креп на самия сезон не приляга –

сухи локви от капещи есенни листи

позлатяват света и се плискат пред прага.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Жалейка по лятото" в топлите багри на есента...Прекрасно!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...