11 abr 2008, 8:48

Жан Батист Грьонуи - Историята на един убиец

  Poesía
774 0 1
Роди се сред воня,
с вик смъртта призова,
с нос света опозна,
години наред
свит в черупка живя
и омраза таи,
с нея другите дари.
С нежен дъх се прероди
и пак смъртта те роди.
Със смърт всекиго дари,
защото така се изроди.
Призванието си в парфюма откри,
за абсолюта му не веднъж уби.
Търси себе си в гробница,
но не се откри,
с чужда миризма
другите заблуди,
но не и себе си, уви.
През живота си търси
само любовта,
както кърлежът кръвта,
но видя само
на другите жестокостта.
С нея абсолюта си взе
и получи той любовта,
и изяде те тя.
Власт има
и използва я
да дадеш и на себе си онова,
което даде на света - смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...