Apr 11, 2008, 8:48 AM

Жан Батист Грьонуи - Историята на един убиец

  Poetry
772 0 1
Роди се сред воня,
с вик смъртта призова,
с нос света опозна,
години наред
свит в черупка живя
и омраза таи,
с нея другите дари.
С нежен дъх се прероди
и пак смъртта те роди.
Със смърт всекиго дари,
защото така се изроди.
Призванието си в парфюма откри,
за абсолюта му не веднъж уби.
Търси себе си в гробница,
но не се откри,
с чужда миризма
другите заблуди,
но не и себе си, уви.
През живота си търси
само любовта,
както кърлежът кръвта,
но видя само
на другите жестокостта.
С нея абсолюта си взе
и получи той любовта,
и изяде те тя.
Власт има
и използва я
да дадеш и на себе си онова,
което даде на света - смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...