11 апр. 2008 г., 08:48

Жан Батист Грьонуи - Историята на един убиец

773 0 1
Роди се сред воня,
с вик смъртта призова,
с нос света опозна,
години наред
свит в черупка живя
и омраза таи,
с нея другите дари.
С нежен дъх се прероди
и пак смъртта те роди.
Със смърт всекиго дари,
защото така се изроди.
Призванието си в парфюма откри,
за абсолюта му не веднъж уби.
Търси себе си в гробница,
но не се откри,
с чужда миризма
другите заблуди,
но не и себе си, уви.
През живота си търси
само любовта,
както кърлежът кръвта,
но видя само
на другите жестокостта.
С нея абсолюта си взе
и получи той любовта,
и изяде те тя.
Власт има
и използва я
да дадеш и на себе си онова,
което даде на света - смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...