14 окт. 2022 г., 07:00

Жар

444 0 0

 

горещо е

вятър гони полите ми

стъпвам сякаш върху жарава

спомени капят

за една стара

гореща драма

като огнени мравки

по тялото ми маршируват

птиците си мълчат

какво ли да кажат

в тази пещ

даже листо не помръдва

синьо бели

парижански чадъри

малка маса

с крака до фонтана

облекчение,

обещават

от тази

пламнала клада

тиха потна сълза

се плъзва в сандала

ледено макиято

мозъка замразява

лудостта потушава

и ме връща

претръпнала

пак до фонтана

 

Valentina Mitova

13/10/2022

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...