Жар
437
0
0
горещо е
вятър гони полите ми
стъпвам сякаш върху жарава
спомени капят
за една стара
гореща драма
като огнени мравки
по тялото ми маршируват
птиците си мълчат
какво ли да кажат
в тази пещ
даже листо не помръдва
синьо бели
парижански чадъри
малка маса
с крака до фонтана
облекчение,
обещават
от тази
пламнала клада
тиха потна сълза
се плъзва в сандала
ледено макиято
мозъка замразява
лудостта потушава
и ме връща
претръпнала
пак до фонтана
Valentina Mitova
13/10/2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
