14.10.2022 г., 7:00

Жар

442 0 0

 

горещо е

вятър гони полите ми

стъпвам сякаш върху жарава

спомени капят

за една стара

гореща драма

като огнени мравки

по тялото ми маршируват

птиците си мълчат

какво ли да кажат

в тази пещ

даже листо не помръдва

синьо бели

парижански чадъри

малка маса

с крака до фонтана

облекчение,

обещават

от тази

пламнала клада

тиха потна сълза

се плъзва в сандала

ледено макиято

мозъка замразява

лудостта потушава

и ме връща

претръпнала

пак до фонтана

 

Valentina Mitova

13/10/2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...