нестинарка

стъпвам по овъглени сънища

в жаравата се гушат

неразказани предания

пепел при пепелта

и съм едно със себе си

тлеене

мислите са метеорити

изгарящи в целувка

с погледа на некромантка

вчерашни надежди

връзват панделки от спомени

в косите ми

дланите жадуват

за бои и нежни тъкани

танцувам върху

хиляди парченца слънце

с ръце върху невидимите рамене

на неканен дух

изписвам „сбогом”

с въглен върху кожата си

нищото ми пожелава

лека нощ