23 янв. 2014 г., 19:32

Жар птица

807 0 0

нестинарка

стъпвам по овъглени сънища

в жаравата се гушат

неразказани предания

пепел при пепелта

и съм едно със себе си

 

тлеене

мислите са метеорити

изгарящи в целувка

с погледа на некромантка

 

вчерашни надежди

връзват панделки от спомени

в косите ми

дланите жадуват

за бои и нежни тъкани

танцувам върху

хиляди парченца слънце

с ръце върху невидимите рамене

на неканен дух

 

изписвам „сбогом”

с въглен върху кожата си

нищото ми пожелава

лека нощ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...