23 янв. 2014 г., 19:32

Жар птица

804 0 0

нестинарка

стъпвам по овъглени сънища

в жаравата се гушат

неразказани предания

пепел при пепелта

и съм едно със себе си

 

тлеене

мислите са метеорити

изгарящи в целувка

с погледа на некромантка

 

вчерашни надежди

връзват панделки от спомени

в косите ми

дланите жадуват

за бои и нежни тъкани

танцувам върху

хиляди парченца слънце

с ръце върху невидимите рамене

на неканен дух

 

изписвам „сбогом”

с въглен върху кожата си

нищото ми пожелава

лека нощ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...