23.01.2014 г., 19:32

Жар птица

803 0 0

нестинарка

стъпвам по овъглени сънища

в жаравата се гушат

неразказани предания

пепел при пепелта

и съм едно със себе си

 

тлеене

мислите са метеорити

изгарящи в целувка

с погледа на некромантка

 

вчерашни надежди

връзват панделки от спомени

в косите ми

дланите жадуват

за бои и нежни тъкани

танцувам върху

хиляди парченца слънце

с ръце върху невидимите рамене

на неканен дух

 

изписвам „сбогом”

с въглен върху кожата си

нищото ми пожелава

лека нощ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...