23.01.2014 г., 19:32

Жар птица

811 0 0

нестинарка

стъпвам по овъглени сънища

в жаравата се гушат

неразказани предания

пепел при пепелта

и съм едно със себе си

 

тлеене

мислите са метеорити

изгарящи в целувка

с погледа на некромантка

 

вчерашни надежди

връзват панделки от спомени

в косите ми

дланите жадуват

за бои и нежни тъкани

танцувам върху

хиляди парченца слънце

с ръце върху невидимите рамене

на неканен дух

 

изписвам „сбогом”

с въглен върху кожата си

нищото ми пожелава

лека нощ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...