9 abr 2008, 16:00

*Жарава* 

  Poesía » De amor
1080 0 11
Въглени - очите ти,
пронизват до изпепеляване...
Не знам защо боли...
Разравя се жаравата във мене.
Ти все жадуван си оставаш -
а аз пък буря след вълнение...
Мигът, секундите са много
от теб когато ме боли,
защото въглените в мен
си сякаш засадил...
И всеки път след тях
оставяш тлеещото цвете, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??