9 abr 2008, 16:00

*Жарава*

1.3K 0 11
 

Въглени - очите ти,

пронизват до изпепеляване...

Не знам защо боли...

Разравя се жаравата във мене.

Ти все жадуван си оставаш -

а аз пък буря след вълнение...

Мигът, секундите са много

от теб когато ме боли,

защото въглените в мен

си сякаш засадил...

И всеки път след тях

оставяш тлеещото цвете,

което със листа запалва

кладите от пепел...

И без вода са бреговете...

А след тях една

безкрайна нежност

от тичинки,

отглеждани с надежда,

Въглени - очите ти,

пронизват до изпепеляване...

Разравя се жаравата във мене,

в очакване на новата ни среща...

09.04.2008

Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...