*Жарава*
Въглени - очите ти,
пронизват до изпепеляване...
Не знам защо боли...
Разравя се жаравата във мене.
Ти все жадуван си оставаш -
а аз пък буря след вълнение...
Мигът, секундите са много
от теб когато ме боли,
защото въглените в мен
си сякаш засадил...
И всеки път след тях
оставяш тлеещото цвете,
което със листа запалва
кладите от пепел...
И без вода са бреговете...
А след тях една
безкрайна нежност
от тичинки,
отглеждани с надежда,
Въглени - очите ти,
пронизват до изпепеляване...
Разравя се жаравата във мене,
в очакване на новата ни среща...
09.04.2008
Сливен
© Мир All rights reserved.