Apr 9, 2008, 4:00 PM

*Жарава*

  Poetry » Love
1.3K 0 11
 

Въглени - очите ти,

пронизват до изпепеляване...

Не знам защо боли...

Разравя се жаравата във мене.

Ти все жадуван си оставаш -

а аз пък буря след вълнение...

Мигът, секундите са много

от теб когато ме боли,

защото въглените в мен

си сякаш засадил...

И всеки път след тях

оставяш тлеещото цвете,

което със листа запалва

кладите от пепел...

И без вода са бреговете...

А след тях една

безкрайна нежност

от тичинки,

отглеждани с надежда,

Въглени - очите ти,

пронизват до изпепеляване...

Разравя се жаравата във мене,

в очакване на новата ни среща...

09.04.2008

Сливен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...