Въглени - очите ти,
пронизват до изпепеляване...
Не знам защо боли...
Разравя се жаравата във мене.
Ти все жадуван си оставаш -
а аз пък буря след вълнение...
Мигът, секундите са много
от теб когато ме боли,
защото въглените в мен
си сякаш засадил...
И всеки път след тях
оставяш тлеещото цвете,
което със листа запалва
кладите от пепел...
И без вода са бреговете...
А след тях една
безкрайна нежност
от тичинки,
отглеждани с надежда,
Въглени - очите ти,
пронизват до изпепеляване...
Разравя се жаравата във мене,
в очакване на новата ни среща...
09.04.2008
Сливен
© Мир Все права защищены
Гале, погледни този стих. Писан е в едно прекрасно утро в Сливен - в командировка. Ще го помня докато съм жива...Красив е градът ти, обикнах го!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=99202