9.04.2008 г., 16:00 ч.

*Жарава* 

  Поезия » Любовна
864 0 11
 

Въглени - очите ти,

пронизват до изпепеляване...

Не знам защо боли...

Разравя се жаравата във мене.

Ти все жадуван си оставаш -

а аз пък буря след вълнение...

Мигът, секундите са много

от теб когато ме боли,

защото въглените в мен

си сякаш засадил...

И всеки път след тях

оставяш тлеещото цвете,

което със листа запалва

кладите от пепел...

И без вода са бреговете...

А след тях една

безкрайна нежност

от тичинки,

отглеждани с надежда,

Въглени - очите ти,

пронизват до изпепеляване...

Разравя се жаравата във мене,

в очакване на новата ни среща...

09.04.2008

Сливен

© Мир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??