Въглени - очите ти,
пронизват до изпепеляване...
Не знам защо боли...
Разравя се жаравата във мене.
Ти все жадуван си оставаш -
а аз пък буря след вълнение...
Мигът, секундите са много
от теб когато ме боли,
защото въглените в мен
си сякаш засадил...
И всеки път след тях
оставяш тлеещото цвете, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация