Жарава

Поезия » Любовна

1.3K 0 11

Въглени - очите ти,

пронизват до изпепеляване...

Не знам защо боли...

Разравя се жаравата във мене.

Ти все жадуван си оставаш -

а аз пък буря след вълнение...

Мигът, секундите са много

от теб когато ме боли,

защото въглените в мен

си сякаш засадил...

И всеки път след тях

оставяш тлеещото цвете,

което със листа запалва

кладите от пепел...

И без вода са бреговете...

А след тях една

безкрайна нежност

от тичинки,

отглеждани с надежда,

Въглени - очите ти,

пронизват до изпепеляване...

Разравя се жаравата във мене,

в очакване на новата ни среща...

09.04.2008

Сливен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Индиана (Криси)

Красиво!!! От сърце пожелавам сбъдвaне, Везничке!!!

Гале, погледни този стих. Писан е в едно прекрасно утро в Сливен - в командировка. Ще го помня докато съм жива...Красив е градът ти, обикнах го!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=99202

2008-04-13T17:39:02+03:00
voda (Елица Ангелова)

За любовната страст - красиво и силно. Поздрав, Галя!

2008-04-10T17:52:12+03:00
venus (Вечерница или Зорница)

Неописуемо удоволствие е да те чета! Благодаря ти

2008-04-10T13:35:41+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Браво, Галя!
Силен стих, с тази жарава...

2008-04-10T10:34:09+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих, Галя!!! Поздравления!!!

2008-04-10T01:08:38+03:00