Ж е г а
Така съм уморен!
Ленив, тече денят -
прозрачен лепкав мед по пясъци от злато...
... И жлъчният рефрен
на зажадняла плът,
отчаяна сред тая Необятност!...
Гореща женска гръд
са хребетите голи:
там пътят жълт извива в изнемога...
А в залеза горят
зелените тополи -
гигантски свещи,
килнати към Бога...
© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados
Любо.