10 may 2007, 0:13

ЖЕГА 

  Poesía
700 0 8
 

Ж е г а


Така съм уморен!

Ленив, тече денят -

прозрачен лепкав мед по пясъци от злато...


... И жлъчният рефрен

на зажадняла плът,

отчаяна сред тая Необятност!...


Гореща женска гръд

са хребетите голи:

там пътят жълт извива в изнемога...


А в залеза горят

зелените тополи -


гигантски свещи,

килнати към Бога...

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??