May 10, 2007, 12:13 AM

ЖЕГА

  Poetry
905 0 8
 

Ж е г а


Така съм уморен!

Ленив, тече денят -

прозрачен лепкав мед по пясъци от злато...


... И жлъчният рефрен

на зажадняла плът,

отчаяна сред тая Необятност!...


Гореща женска гръд

са хребетите голи:

там пътят жълт извива в изнемога...


А в залеза горят

зелените тополи -


гигантски свещи,

килнати към Бога...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...