10 мая 2007 г., 00:13

ЖЕГА 

  Поэзия
711 0 8
 

Ж е г а


Така съм уморен!

Ленив, тече денят -

прозрачен лепкав мед по пясъци от злато...


... И жлъчният рефрен

на зажадняла плът,

отчаяна сред тая Необятност!...


Гореща женска гръд

са хребетите голи:

там пътят жълт извива в изнемога...


А в залеза горят

зелените тополи -


гигантски свещи,

килнати към Бога...

© Забраван Забраванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??