10.05.2007 г., 0:13 ч.

ЖЕГА 

  Поезия
715 0 8
 

Ж е г а


Така съм уморен!

Ленив, тече денят -

прозрачен лепкав мед по пясъци от злато...


... И жлъчният рефрен

на зажадняла плът,

отчаяна сред тая Необятност!...


Гореща женска гръд

са хребетите голи:

там пътят жълт извива в изнемога...


А в залеза горят

зелените тополи -


гигантски свещи,

килнати към Бога...

© Забраван Забраванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??