14 feb 2010, 21:56

Желание

976 0 1


Не те видях с очите си,
не исках тялото да бъде праг,
видях ореола на мечтите ти
и болката по святото у теб узнах.

Не желаех  чувства  слепи,
непризнати от нестихнала тъга,
не можех да открадна и съня ти, 
превърнат в блян за твоята душа.

Не виждах думите изречени, но...

чувах удара на полудялото сърце
и устни, на желания обречени,
как рисуват онемели цветове.

Тайно пожелах съдбата ти
на моя пристан да се спре
и да позволиш мечтата ми,
да бъде част от твоите светове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...