14 февр. 2010 г., 21:56

Желание

973 0 1


Не те видях с очите си,
не исках тялото да бъде праг,
видях ореола на мечтите ти
и болката по святото у теб узнах.

Не желаех  чувства  слепи,
непризнати от нестихнала тъга,
не можех да открадна и съня ти, 
превърнат в блян за твоята душа.

Не виждах думите изречени, но...

чувах удара на полудялото сърце
и устни, на желания обречени,
как рисуват онемели цветове.

Тайно пожелах съдбата ти
на моя пристан да се спре
и да позволиш мечтата ми,
да бъде част от твоите светове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...