Feb 14, 2010, 9:56 PM

Желание

  Poetry » Love
964 0 1


Не те видях с очите си,
не исках тялото да бъде праг,
видях ореола на мечтите ти
и болката по святото у теб узнах.

Не желаех  чувства  слепи,
непризнати от нестихнала тъга,
не можех да открадна и съня ти, 
превърнат в блян за твоята душа.

Не виждах думите изречени, но...

чувах удара на полудялото сърце
и устни, на желания обречени,
как рисуват онемели цветове.

Тайно пожелах съдбата ти
на моя пристан да се спре
и да позволиш мечтата ми,
да бъде част от твоите светове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...