Feb 14, 2010, 9:56 PM

Желание

  Poetry » Love
972 0 1


Не те видях с очите си,
не исках тялото да бъде праг,
видях ореола на мечтите ти
и болката по святото у теб узнах.

Не желаех  чувства  слепи,
непризнати от нестихнала тъга,
не можех да открадна и съня ти, 
превърнат в блян за твоята душа.

Не виждах думите изречени, но...

чувах удара на полудялото сърце
и устни, на желания обречени,
как рисуват онемели цветове.

Тайно пожелах съдбата ти
на моя пристан да се спре
и да позволиш мечтата ми,
да бъде част от твоите светове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....