Желание
Не те видях с очите си,
не исках тялото да бъде праг,
видях ореола на мечтите ти
и болката по святото у теб узнах.
Не желаех чувства слепи,
непризнати от нестихнала тъга,
не можех да открадна и съня ти,
превърнат в блян за твоята душа.
Не виждах думите изречени, но...
чувах удара на полудялото сърце
и устни, на желания обречени,
как рисуват онемели цветове.
Тайно пожелах съдбата ти
на моя пристан да се спре
и да позволиш мечтата ми,
да бъде част от твоите светове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Малинов Всички права запазени
